Help Desk

Доброто управление на отпадъците е задължително при изготвятнето на система за управление на околната среда. Ние помагаме на нашите клиенти при изграждането или използването на вече изградена такава, когато те нямат необходимото време или познания, за да извършат самостоятелно цялата процедура. Екологичното консултиране представлява посредничество между бизнес компаниите и контролиращите органи, следящи за спазване на екологичните норми. Целта му е намиране на оптималните параметри на работна система със собствени и привлечени ресурси за разрешаване на проблемите с отпадъците, тяхното намаляване и финансово изгодно управление.

1. Класификация на отпадъците – Идентифицирането на процесите в компанията и генерираните от тях отпадъци
2. Оценка и приоритизация на всички външни изисквания – Налични ли са стандартови, нормативни, законови или от други страни изисквания.
3. Приоритизация на вътрешните нужди и изисквания от страна на ръководството – Необходими ли са допълнителни инвестиции за контейнери, помещения, складове, навеси, машини или съоръжения.
4. Намиране и извършване на преговори с външни фирми, рециклатори на отпадъци – Изготвяне на списък с изисквания към тях, предвид аспектите на всички външни и вътрешни изисквания: каласификация, събиране, отчетност, проследимост.
5. Оценка на типовете и количествата на генерираните отпадъци, локацията на тяхното генериране, складови и логистични възможности.
6. Окончателно завършване на плана за изграждане на системата за управление на отпадъците – Планиране на регулярен контрол и анализ на резултатите.

В много складове лежат огромни купчини хаотично натрупано старо оборудване – без никаква история и с неясно състояние. Ние можем да го сортираме и опишем съгласно зададените от вас параметри: тип, модел, марка, сериен и инвентарен номер, работоспособност и окомплектованост.

Класификация на отпадъците
Идентифицирането на процесите в компанията и генерираните от тях отпадъци е в основата на този етап. Всеки отпадък (вещества, предмети или части от предмети) задължително трябва да се класифицира от Причинителя му (компанията, която го генерира) според произхода и съдържанието на опасни вещества в него.

Редът за това е определен в Наредба 2 от 23.07.2014 за класификация на отпадъците. Целта на наредбата е класифициране на отпадъците, осигуряващо екологосъобразното им управление в съответствие със Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Класификацията на отпадъците се извършва чрез избор на шест цифрен код, посочен в списъка на отпадъците по приложение 1 към Наредба 2. Например код 16 02 е за класификация на отпадъци от електрическо и електронно оборудване. В зависимост от това какви компоненти се съдържат в оборудването, индекса след кода е от 09 до 16. Като код 16 02 14 е за излязло от употреба оборудване, различно от упоменатото в кодове от 16 02 09 до 16 02 13. Под този код класифицираме компютри, принтери, клавиатури и други излязли от употреба електронни уреди, несъдържащи опасно компоненти.
Кода за хартия и картон е 20 01 01; пластмаси от разглобяване на електрическо и електронно оборудване е 20 01 39; пластмасовите опаковки са с код 15 01 02.
Когато има опасни отпадъци след кода се поставя знак звездичка (*).

Ще изпратим човек от екипа ни на място, който да опише технологичния процес в резултат на който се образува отпадъка, източник и произход на отпадъка, състав и свойства на използваните при процеса суровини и материали, след което ще класифицира и опише подробно в протоколи наличните Ви техника и отпадъци.

Цялата публикация „Как се класифицират отпадъци?“

Рециклирането на бракувани електрически и електронни уреди е сложен и отговорен процес. Той се ръководи от няколко основни нормативни регламента:

1. Закон за управление на отпадъците (отм. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2012г.);
2. Директива 2012/19/ЕC на Европейския парламент относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) от 4 юли 2012 г.;
3. Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО) в сила от 1.01.2014 г.;
4. Наредба за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ДВ бр. 29 от 8.04.2011 г.).

Управлението на отпадъците се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Законът за управление на отпадъците забранява изхвърлянето на електронни отпадъци на нерегламентирани места. Електрическото и електронно оборудване съдържа сложна смесица от материали и компоненти, които трябва да се преработват в специални създадени за това предприятия.

Като бизнес собственик, вие сте законово задължени да рециклирате бракуваното си оборудване в съответствие с Директивата 2012/19/ЕC на Европейския парламент и на съвета от 4 юли 2012 година относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО).

В Европа Директива за ОЕЕО е регламент, разпореждащ изхвърлянето на използваните електронни стоки по екологосъобразен начин. По тази Директива всички производители на електронни уреди в региона трябва да изградят система за събиране и рециклиране на излезли от употреба електронни продукти. Стари телефони, UPS батерии, компютри, монитори, принтери и др. вече не могат да бъдат изхвърляни на депа за отпадъци. Вместо това те трябва да бъдат рециклирани от регистрирана компания за управление на отпадъците. Електрическите отпадъци отделят олово и други опасни токсични вещества, което може да доведе до вредно въздействие върху околната среда. Това на свой ред има дълбоки последствия за дивата природа и човешкия живот. Бизнесите трябва да имат сертификат, който доказва, че тяхното електронно оборудване е изхвърлено и рециклирано от регистрирана компания за управление на отпадъците.

С Наредбата за ИУЕЕО се определят изискванията за разделното събиране, транспортирането, съхраняването, предварителното третиране, повторната употреба, рециклирането, оползотворяването и/или обезвреждането на ИУЕЕО. Тези изисквания са с цел: 1. предотвратяване и намаляване на вредното въздействие върху околната среда и здравето на човека от образуването и управлението на ИУЕЕО; 2. увеличаване количеството на повторно употребено, рециклирано и оползотворено чрез други операции ИУЕЕО за ограничаване на обезвреждането му и намаляване на отрицателните въздействия от използването на ресурсите и повишаването на ефикасността от такова използване; 3. предприемане на мерки от лицата, участващи в проектирането, производството, разпространението и потреблението на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), както и от лицата, които извършват дейности с ИУЕЕО, за ограничаване вредното въздействие на ЕЕО през целия му жизнен цикъл и на образуваните от него отпадъци върху човешкото здраве и околната среда.

Контролните органи по тези нормативни документи са Министерството на околната среда и водите, РИОСВ и кметът на съответната община. При установени нарушения от съответните контролни органи се налагат глоби като на физически, така и на юридически лица. Наказанията за физически лица варират от 300 лв. до 5000 лв. Глобите са в различни размери в зависимост от типа на нарушението. Например ако лицето изхвърля отпадъци на неразрешени за това места (от 300 – 1000 лв.) или нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци (от 2000 – 5000 лв.). При повторно нарушение размерът на глобата се удвоява. Останалите административни нарушения и наказания за физически лица са описани в чл. 133 от Закона за управление на отпадъците.

Санкциите за едноличен търговец или юридическо лице също варират спрямо нарушението – от 1400 лв. до  50 000 лв. Няколко примера за това са:  при нерегламентирано изгаряне или извършване на друга форма на нерегламентирано третиране на неопасни отпадъци (от 1400 до 4000 лв.); за изхвърля опасни отпадъци на неразрешени за това места (от 10 000 до 50 000 лв.); за не предоставяне на информация или не водене отчетност съгласно изискванията на наредбите по чл. 13, ал. 1 (от 2000 до 6000 лв.); за едноличен търговец или юридически лица, не извършващи класификация на отпадъците, образувани в резултат на дейността им, по реда на наредбата по чл. 3, глобата е в размер от 5000 до 15 000 лв. Всички административни нарушения и наказания за юридически лица и еднолични търговци са описани в Закона от чл. 134 до чл. 151, включително.

Ние декларираме, че приетите от нас отпадъци от ИУЕЕО за гарантирано унищожаване се приемат единствено и само като СКРАП ЗА УНИЩОЖАВАНЕ, а не за ползване и/или препродажба. Преработката се състои в механично третиране (демонтиране), пробиване и пресоване на производствена площадка, одобрена и сертифицирана от РИОСВ София. Работата в съответствие с високо технологичните стандарти се гарантира от внедрени системи за управление на аспектите по качество, околна среда, здраве и безопасност в съответствие със стандартите ISO 9001:2008, ISO 14001:2004, BS OHSAS 18001:2007, както и специално разрешително за дейности с отпадъци.

„ЕКОЛОГИКА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД си поставя като главна цел непрекъснатото подобряване на своите дейности по отношение на качеството на предлаганите услуги, свързани с класификация, логистика, извозване, съхранение, възстановяване и третиране на отпадъци. Това изисква поддържане и развитие на внедрената ни Интегрирана Система за Управление и прилагане на съответните нормативни изисквания.

1. Клиентите ни изпращат заявките си за извозване през формата за заявки, посочвайки типовете, количествата и локацията на отпадъците си.

2. При обработването на заявката отдел Логистика предлага (по мейл) дата и час за извозване. Срокът за изпълнение на заявките за София е до 4 дни след получаването й, а за страната зависи от натовареността на нашия график.

3. Очакваме одобрение на клиентите по мейл (или телефон, ако е по-удобно).

4. В определената дата и час колеги от отдел Извозвания посещават адреса на клиента и приемат приготвените от него отпадъци, попълвайки Предавателно-приемателен протокол, свалят ги от етажите и натоварват на превозните ни средства. Ако е предварително уточнено, колегите ще извършат и демонтаж на оборудването, преди да го изведат от сградата.

5. След това отпадъците биват транспортирани и разтоварени на технологичната ни площадка за рециклиране в Ихтиман.

6. В рамките на 4 дни след разтоварването им, отпадъците биват сортирани и претеглени. Издаваме Количествена справка и я изпращаме на клиента за одобрение. Тя съдържа цялата обобщена информация за заявката, вкл. кодовете на отпадъците.

7. Описваме оборудването по тип, модел, сериен и инвентарен номер. Сканираме серийните или инвентарните номера. Ако е изискано, удостоверяваме процеса със снимане.

8. Рециклираме устройствата чрез разглобяване или смилане, като получените фракции внимателно се сепарират (черни и цветни метали, платки, кабели, пластмаси, стъкло и др.), за да бъдат върнати в производствен цикъл на високо ниво.

9. Унищожаваме активите и информационните носители посредством пробиване, смилане или пресоване. Издаваме Сертификат за гарантирано унищожаване.

10. Гарантираме спазването на всички законови екологични изисквания и сме готови да приложим опита си при решаване на проблеми с отпадъци из цялата страна.

Десетки хиляди тона електрическо и електронно оборудване излиза от употреба всяка година в България. Тези отпадъци се генерират от промишления, търговския и часния сектор, и включват компютърна техника, телеком, медицинско, лабораторно и индустриално оборудване, инструменти, домакински уреди, играчки, телефони и всякакви дребни електронни джаджи. Огромна част от тях намират своя край в сметища, което е огромна загуба на ценни суровини и енергия, както и трайното увреждане на околната среда. Електронните отпадъци нарастват все по-бързо, което изисква спешно включване на рециклирането в съвременните индустриални концепции.

Как се случват нещата:

Уредите се доставят с камиони и след разтоварването се съхраняват по типове. След регистрация в информационната система се насочват към различните линии за ръчно разглобяване: за леки уреди – до 5 кг.; за уреди със средни размери – приблизително до 50 кг.; за дисплеи, телевизори и монитори, и линия за тежки уреди – над 100 кг.

Като първи етап ръчното разглобяване има 3 главни задачи:

– Отстраняване на компоненти и модули, съдържащи опасни материали, като: PCB кондензатори, живак съдържащи компоненти, батерии, мастилени и тонер касети, катодни електронно лъчеви тръби, барабанни и девелоперни модули, заднопросветени дисплеи с течни кристали и газоразрядни лампи.
– Разглобяване и отстраняване на компоненти или цели модули, които трябва да бъдат обработени отделно (например пластмаса).
– Отстраняване на повторно използваеми компоненти за продажба, като резервни части.

Разглобяването е организирано на линии, за да се постигне максимално висока производителност на процесите. Получените от разглобяването продукти се транспортират по лентов конвейр към следващия етап или се съхраняват в контейнери. Отделените пластмасови отпадъци се смилат в роторна режеща мелница. Използва се метален детектор за отделяне на металите.

Една комплексна рециклираща линия би могла да обработва както цялата гама от електроуреди, така и да е специализирана за компютърно оборудване, телекомуникационни уреди, дънни платки и др. Възможно е също опериране с допълнителни вътрешни цикли в сепариращите инсталации след 2-ри и 3-ти етап.

Смесената пластмаса и филтърния прах, генерирани при механичната обработка, се изпращат за производство на енергия към цеха за инсталация или към електроцентрала за изгаряне.

Възможна е продажба на функционални компоненти – като резервни части за масови електронни продукти или за производство на нови изделия.

Комплексния процес за възобновяване (повторна употреба) за ценни субстанции гарантира много високо ниво на чистота. Металите, получени от тези процеси, се продават на заводи за производство на метал и NF като вторични суровини.

Стъклото от електронно-лъчевите тръби се използва за производство на други продукти от стъкло. Пластмасата, сортирана по типове, също има приложение в индустрията. Все повече производители се ориентират към производството на изделия от такава вторична пластмаса.

Рециклираме с чувство за отговорност към бъдещето. Рециклирането не е по-евтина алтернатива на изхвърлянето на сметища, но е единственият начин да използваме ресурсите си внимателно и да опазим околната среда. Сравнени с рудата, електронните отпадъци са много по-евтина суровина. За произвеждането на 1 тон мед от руда трябва да бъдат преработени около хиляда тона скали. За произвеждането на 1 тон мед от електронни отпадъци е нужно събирането и обработването само  на 14 тона старо електронно оборудване. При сегашните екологични и социални условия производството на мед посредством рециклиране е много по-икономически изгодно.

Заинтригувахме ли Ви?

Според проучване на компания за рециклиране на електрическо и електронно оборудване, опасенията относно сигурността на данните възпрепятстват някои потребители да рециклират техните повредени и неизползвани електрически уреди.

Изследването, проведено през 2017 г. е обхванало над 1 100 човека за техните навици при изхвърляне и унищожаване на излязло от употреба електронно оборудване. Отбелязвайки, че опасенията относно сигурността на данните кара повечето потребители да задържат старите си уреди, вместо да ги рециклират.

Резултатите сочат, че 69% от хората имат притеснения относно нарушаването на сигурността на техните лични данни.  Една трета от тях се предполага, че ще бъдат по-склонни да задържат старата си електроника, като последствие на това опасение.

Разпределянето на отговорите по различни възрастови групи показва, че:

• Над три четвърти (76%) от лицата на възраст 16-29 год. са най-притеснени за сигурността на личната си информация;
• Само 59% от хората на 60 и повече години са само леко притеснени.
• Докато 30-40 годишните по-скоро никога или много рядко са изтривали личните си данни от електронните си устройства преди унищожението им.
• Анкетираните са по-склонни да дадат електрониката си на приятели или роднини (39%), да ги продадат online (34%) или да ги предадат за благотворителност (31%).

Тези резултати ни показват:

– различното поведение на потребителите когато става въпрос за рециклиране на техните електроуреди;
– нуждата да се увеличи информираността им относно отстраняването на личните данни преди унищожаване на техниката.

Добрата новина е, че информираността сред хората за възможностите за рециклиране на ИУЕЕО расте. Около 21% от анкетираните твърдят, че не знаят къде да рециклират неизползваните електрически уреди, в сравнение с 31% през 2016 г. Повече хора вече са наясно, че техните устройства могат да бъдат рециклирани. Едва 17% от тях не са запознати (в сравнение с 28% през 2016 г.).

Като цяло резултатите очертават оптимистичната картина, че нагласите и поведението на потребителите се движат в правилната посока. Въпреки пречките пред това да рециклират, хората са наясно с последиците от изхвърлянето на техните устройства в депата. Те цитират намаляването на отпадъците, като основен двигател за постигане на техните отговорности по отношение на рециклирането.

Както винаги от такива констатации стават ясни и проблемите, с които се сблъсква индустрията на ИУEEО и това, че трябва да се адаптира към променящото се поведение на потребителите, за да се гарантира продължаването по правилната траектория.

Начинът, по който се справяме с отпадъците, оказва голямо влияние върху околната среда.

Екологичната „мантра“, с помощта на която отпадъците могат да се управляват или отстраняват ефективно е „Намаляване, повторно използване и рециклиране“. Докато повторната употреба предполага използването на един и същи елемент или природен ресурс, отново и отново, рециклирането се позовава на трансформацията на отпадъчните елемент до полезни такива.

Разликата между повторна употреба и рециклиране може да се разбере ясно чрез следните точки:

1. Повторната употреба предполага практика за повторно използване на предмет в същата или различна употреба, след като първоначалната му цел е била изпълнена. Рециклирането се отнася до процес – използван продукт да бъде променен в нов, така че да се намали загубата на потенциално полезен материал.

2. Когато даден продукт е използван повторно, той не променя първоначалната си форма. Когато продукт се рециклира, той се променя в сравнително нова форма, която може да бъде приложима за различни цели.

3. Повторната употреба е напълно екологична техника, при която човек използва продукт, отстранен по-рано от него самия или от някой друг. Обратното, в процеса на рециклиране, понякога се произвеждат вредни отпадъчни води, което води до увреждане в околната среда.

4. Повторното използване на продукт не консумира енергия. Напротив, рециклирането консумира енергия, но до степента на самото рециклиране.

5. Повторната употреба има за цел използването на нежелани предмети, когато е възможно, за да се увеличи продължителността на живота на продукта. Срещу това, рециклирането има за цел да превърне продукта в такава форма, че да може да се използва при създаването на различни продукти.

Повторното използване може да бъде конвенционално, където продуктите се използват за първоначалното им използване, отново или за творческо повторно използване, при което елементите  изпълняват различна функция. Това е екологична техника за пестене на пари, време, енергия и ресурси. Освен това, когато използваме нещо повторно удължаваме живота на продукта.

Рециклирането спира разхищаването на евентуално полезен материал и намалява покупката на нови материали. Това води до минимизиране на използването на енергия и помага за намаляване на замърсяването. Освен това, намалява количеството суровина, необходима за създаването на новия продукт от самото начало, както и даването на нов живот на стария продукт.

Двата процеса са чудесен начин да се минимизират отпадъците и създаде здравословна среда за всички живи организми. Материалите, които обикновено се използват отново или рециклират, включват хартия, пластмаса, стъкло и други подобни артикули.

Но преди това …?

Когато заменяте старото си ИТ оборудване, често артикулите остават на склад, ако не бъдат изхвърлени веднага. В забързаната работна среда, тези устройства се възприемат, като „боклук“ или „без стойност“, но по време на отстраняването им могат да бъдат лесно предадени за унищожение.
Важно е обаче да работите с професионалист, който може да идентифицира стойността на тези устройства. В повечето случаи електрониката бързо губи стойност с течение на времето, но има случаи, в които може да спечелите от нея.

Първо и най-важно: Унищожаване или премахване на всички данни

Първото нещо, което трябва да направите е да изтриете или отстраните данните си. Съществуват различни източници онлайн, които могат да ви помогнат при изтриване на информацията.

Отстраняването на данни от мобилен телефон обикновено е лесно. Става ли въпрос за други типове електроника, обаче процесът може да бъде по-сложен.
Презаписването или изтриването на данни от твърдия диск обикновено изглежда да е лесно. Изтегляте си софтуер за изтриване на данни, изтривате твърдия диск и данните ви са изтрити. Разбирането на надеждността на процеса ще отнеме повече от това, а изтриването на твърдия диск е 99,99% ефективно, само ако е направено правилно. Ето защо повечето корпоративни компании разчитат на външен доставчик на алтернативни решения за разпореждане с ИТ активи. Този доставчик е специализиран в услуги за унищожаване на данни, съхранявани на бракуваните твърди дискове.

Изтриването на твърдия диск и премахването на данни често е персонализирана услуга. Съществуват различни методи за унищожаване на данни, като някои позволяват повторното използване на твърдия диск, а други правят устройството неактуално. Решението кой от методите да използвате се основава на различни обстоятелства, включващи с кой тип носители за съхранение работите.

Второ: Винаги проучвайте рециклатора

Когато проучвате компаниите за унищожение на електронни отпадъци е добре да започнете с телефонно обаждане, за да разберете техните процеси. Ако са ви наблизо, препоръчително е да ги посетите лично, за да видите от първа ръка как работят. Сериозните рециклиращи компании трябва да разполагат със скрапчици на място и собствен транспорт.

Ако препродавате оборудването, уверете се, че сте разбрали напълно операциите по електронната търговия и препродажба, за да сте сигурни, че няма да бъдат препродадени неразрешени артикули.

Накрая: Документирайте процеса на рециклиране

Ако сте фирма, уверете се, че ще получите сертификат и цялата друга изисквана документация за сигурността на вашите данни и корпоративната устойчивост. Някои фирми за разпореждане с ИТ активи предлагат функции за управление и проследяване на тези активи . Това ще ви позволи да знаете точно къде се намира всяко устройство по всяко време от процеса на унищожаването му. Така при управлението на инвентаризацията  може да наблюдавате конкретни устройства, при необходимост.

Много от хората просто не рециклират. Те са членове на нашите семейства, наши приятели и съседи.

И така, какво кара тези хора да заобиколят кошчетата за разделно събиране?

1) Рециклирането е „неудобно“:

– Няма достъпни пунктове за рециклиране, или ако има, то те са с неудобно работно време
– Отнема време да се сортират отпадъците и да се превозят до съответния пункт – повечето хора не желаят да направят допълнително усилие (ако не е достатъчно лесно, не го правят)
– Отнема пространство – няма достатъчно място в домовете за съхранението на различните отпадъци, а някои посочват, че различните кошчета им бият на очи и ги дразни (Но това достатъчно добро оправдание ли е?)

2) Рециклирането е объркващо:

– Хората не са сигурни кое е рециклируемо и кое не е
– Голяма част не разбират ползите за околната среда когато се рециклира и не виждат смисъл да го правят (затрупващата ги информация за измененията в климата, препълнените сметища и изчерпването на ресурси ги прави скептични към рециклирането)
– Трудно е да се разбере кое къде отива – различни бутилки, различни пластмаси, различни картони…

3) Рециклирането не е от полза:

– Търси се директната и лична полза – „Ако ми плащат ще рециклирам“
– Много хора не ги интересува и смятат, че не е важно. Tе „забравят“ да рециклират – „Да си зелен е прищявка“
– Свързано е с разходи (на време и пари)

Не трябва да забравяме и че съществуват различни общности и демографски единици, като за всяка от тях стоят различни бариери пред това да рециклират. За това са нужни различни подходи и решения за всяка демографска единица. Например някои могат да бъдат подтикнати ако виждат рециклирането, като дейност с добавена стойност; други чрез глоби и санкции; трети – чрез изграждане на удобна, лесна за потребление инфраструктура за рециклиране; четвърти – чрез доказателство, че рециклирането е добро за икономиката, чрез него се пести енергия и се опазват ресурсите. Много е трудно за повечето хора да направят връзката между техните дневни навици и последствия от тях.

Разсъждавайки върху изброените причини е необходимо да се приложи креативно мислене и повече активност.
Ако няма подсигурена инфраструктура, не може да се очаква хората активно да участват. Но има и нещо друго, ако даденият човек е незаинтересован, то той няма да знае и няма и да си мисли дори, че има програми и пунктове за рециклиране в дадено населено място. В такъв случай програми за партньорство с малки местни магазинчета биха били удачни. В тях може да се включи и предоставяне на образователни материали (брошури), за да се намали неинформираността сред хората. Те се нуждаят от информация как да рециклират правилно, какво всъщност се случва с тяхната рециклирана електроника и нейните компоненти (пластмаси и метали) и как рециклирането влияе върху общността и околната среда.

Целта ни е чрез предоставяне на повече информация да достигнем до повече хора, като ги накараме да се замислят за ползите от рециклирането.

Рециклирането е процес на превръщане на отпадъчни материали в нови продукти, който добавя стойност към нашия живот.

В същото време осигурява екологични ползи, като енергоспестяване, съхранение на материали и по-малко използване на депата за отпадъци. От особена важност е рециклирането да бъда направено правилно.

Ето 5 често срещаните грешки, които хората правят докато рециклират:

1. Включват найлоновите торбички – на не много места се приемат употребявани найлонови торбички в смесен поток за рециклиране, тъй като те могат да бъдат трудни за сортиране и почистване. Погледнете за други опции, където се приемат найлонови торбички.

2. Включват нерециклируемо стъкло – не всички стъкла подлежат на рециклиране. Прозрачните буркани и бутилки могат да бъдат рециклирани, ако вашата програма за рециклиране приема такова стъкло. Въпреки това, електрическите крушки, лабораторните стъклария, огледалата и стъклата на прозорците обикновено не се приемат за рециклиране. Осветителните тела са на път да станат все по-приемливи в специализирани рециклиращи програми.

3. Включват мазни опаковки от храни – хартиени и картонени материали редовно се приемат от рециклиращите програми, но с изключение на тези, пропити с храна или мазнина хартии, които могат отрицателно да повлияят на качеството на рециклираната хартия. Мазните картонени кутии могат да се приемат с органичните отпадъци, например.

4. Не отстраняват течностите от флаконите – това е доста често срещана грешка. Някои хора просто изхвърлят техните флакони за течности в кошчетата за рециклиране без да са ги изпразнили предварително от дадената течност. Ако има останала течност, то тя може да се разлее и замърси други смесени материали като хартия. В допълнение, контейнерите, съдържащи течности са по-тежки, от тези, които са празни, и това може да доведе до неточно сортиране в завода за рециклиране.

5. Премахват етикетите – много хора си мислят, че е важно да се премахне етикета от металните кутийки и флакони. Но това е напълно ненужна стъпка за процесите на термично рециклиране, които ги изгарят. Спестете си ценно време и не го правете.

Отделете няколко минути, за да сте сигурни, че рециклирате само приемливи материали.

Само защото даден елемент може да бъде рециклиран, това не означава, че непременно той ще бъде приет в съответната рециклираща програма и само защото се приема в определено състояние, като изплакнат и чист, не означава, че може да приеме елемента, ако той е мръсен.