Много от хората просто не рециклират. Те са членове на нашите семейства, наши приятели и съседи.
И така, какво кара тези хора да заобиколят кошчетата за разделно събиране?
1) Рециклирането е „неудобно“:
– Няма достъпни пунктове за рециклиране, или ако има, то те са с неудобно работно време
– Отнема време да се сортират отпадъците и да се превозят до съответния пункт – повечето хора не желаят да направят допълнително усилие (ако не е достатъчно лесно, не го правят)
– Отнема пространство – няма достатъчно място в домовете за съхранението на различните отпадъци, а някои посочват, че различните кошчета им бият на очи и ги дразни (Но това достатъчно добро оправдание ли е?)
2) Рециклирането е объркващо:
– Хората не са сигурни кое е рециклируемо и кое не е
– Голяма част не разбират ползите за околната среда когато се рециклира и не виждат смисъл да го правят (затрупващата ги информация за измененията в климата, препълнените сметища и изчерпването на ресурси ги прави скептични към рециклирането)
– Трудно е да се разбере кое къде отива – различни бутилки, различни пластмаси, различни картони…
3) Рециклирането не е от полза:
– Търси се директната и лична полза – „Ако ми плащат ще рециклирам“
– Много хора не ги интересува и смятат, че не е важно. Tе „забравят“ да рециклират – „Да си зелен е прищявка“
– Свързано е с разходи (на време и пари)
Не трябва да забравяме и че съществуват различни общности и демографски единици, като за всяка от тях стоят различни бариери пред това да рециклират. За това са нужни различни подходи и решения за всяка демографска единица. Например някои могат да бъдат подтикнати ако виждат рециклирането, като дейност с добавена стойност; други чрез глоби и санкции; трети – чрез изграждане на удобна, лесна за потребление инфраструктура за рециклиране; четвърти – чрез доказателство, че рециклирането е добро за икономиката, чрез него се пести енергия и се опазват ресурсите. Много е трудно за повечето хора да направят връзката между техните дневни навици и последствия от тях.
Разсъждавайки върху изброените причини е необходимо да се приложи креативно мислене и повече активност.
Ако няма подсигурена инфраструктура, не може да се очаква хората активно да участват. Но има и нещо друго, ако даденият човек е незаинтересован, то той няма да знае и няма и да си мисли дори, че има програми и пунктове за рециклиране в дадено населено място. В такъв случай програми за партньорство с малки местни магазинчета биха били удачни. В тях може да се включи и предоставяне на образователни материали (брошури), за да се намали неинформираността сред хората. Те се нуждаят от информация как да рециклират правилно, какво всъщност се случва с тяхната рециклирана електроника и нейните компоненти (пластмаси и метали) и как рециклирането влияе върху общността и околната среда.